Жените са порок

авг. 10, 2015

h

… с едно бързо движение тя отдръпна пръстите си от своите устни, сви ги по специфичен начин и изстреля фаса на няколко метра от нас.  Угарката излетя, сякаш сама искаше да се отдели от нея, да избяга от устните, които я превърнаха от цигара в обикновенна угарка. След краткотраен полет се удари в пътното платно, а при удара захвърчаха искри във всички посоки, после легна на асфалта, за да посрещне краят си.  Въпреки че беше на краят на жизненият си път цигарата все още светеше, носеше пламът, а навярно и уханието на цяла цигара. Нощното небе придаваше някаква особена атмосфера… всъщност не – това беше просто цигара, захвърлена посредата на случаен булевард – нито първата, нито последната захвърлена угарка. Атмосферата създаде съзнанието ми, представата, съзнаването, че аз съм тази угарка. Е, може би не съм захвърлен, а знам и че няма да бъда, обаче, устните на жената до мен, на точно тази една жена, ме разпалват. Изгарят ме. И всяка нейна целувка е като поредна дръпка. Аз съм цигарата, тя ме пуши и капка по капка отнема всичката ми енергия.

Имал съм много момичета, много жени. Всяка от тях, всяка от вас, е порок по свой собствен начин. Едни те карат да успееш, нещо като силен наркотик, който ти дава енергия, други те карат да се откажеш от живота. Трети те искат целия, също като цигара, докато от теб не остане угарка.  Покрай едни пропушваш, покрай други – пропиваш. Някои те научават, ако не на зависимост, то поне на по – либерално отношение към наркотиците. Те всички са такива. Опияняват, напушват, завъртат ти главата. Има разбира се изключение, покрай тях може да преупсееш, но може и да пропушиш. Може да си посредствен, но в нейните очи да си величие. Може да се пропиеш, но тя да е все още до теб… и да пиеш заради това… я от радост, я от мъка.
С друга станах по – либерален към наркотиците. С нея  пропуших. Навярно е заради нуждата ми от контрол. Може нейните устни да ме изгарят като цигара, но истинската цигара е между моите устни. От мен зависи кога, колко силно и дали ще дръпна. Колко от хартията ще изгори, колко живот ще остане в цигарата. Контрол…който нямам. Цигарата съм аз.
Не съм чувал за цигара, която има нужда да бъде изпушена, въпреки че всики те са създадени именно заради това. И ако продължим да ползваме метафората за цигарата, става някак парадоксално, че така както тя прави дръпка след дръпка от мен, ден, подир ден, така и аз, ако бях цигара, ден, подир ден, щях да подскачам в кутията, за да изпуши точно мен.

Сега тя е моят порок. Сега я прегръщам, притискайки кръста й с цяла ръка към себе си. Целувам, всепоглъщащо, жадно, продължително, бавно. Наслаждавам й се.  Свободната ми ръка се вплита в тъмните й, гъсти, коси. Като малко дете, което не осъзнава болката, която причинява на майка си, когато дърпа кичурите й, изпъвам цялата коса на моят порок, така удобно вързана на опашка. Рязкото движение, ми дава достъп до красива и гледка – прекрасният на вкус, мирис и допир, нежен врат, обикновенно скрит под безбройните кичури женственост.
Жадните ми за плът устни слизат от нейните, към тези полета на удоволствие. Носът ми, някак по навик, вдишва рязко и отведнъж всичко, което може. Насладата от нахлулата в дробовете ми миризма е като от първата дръпка.  Това се повтаря отново и отново.  Пръсите ми шарят по тялото и като тези на отчаян от живота алкохолик, по скъпоценната му бутилка. Време е да отпия. Разстварям устни и също толкова енергично, колкото участваха в борбата с нейните, сега се впиват в беззащитният, разголен със силата на ръцете ми, нейн врат.
Межд у всяка наша среща нещата са като зависим и неговият порок. Точно сме приключили, а аз вече имам нужда от нея. Вдишвам аромата й, останал по ръцете ми, затварям очи и си я представям в обятията ми. Моя е. Притежавам я. Тя е моята любима цигара, която стои на сигурно в кутията. И въпреки, че я пуша ден, подир ден, когато отворя кутията тя пак е там.

Тя е беззащитна, красива, женствена.
Тя е цигара. Аз съм пушач.
Тя е бутилка. Аз съм пияч.
Тя е спринцовка. Аз съм наркозависим.
Жените са порок. А тя e моят.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Жените са порок

авг. 10, 2015

Последвай ме 

Share This