Време за прочитане: 10 мин. Изповед

Nov 18, 2016

h

Дълго след като докоснах червената слушалка на телефона, продължавах да чувам гласа й. Чувах историите, които ми разказваше, как пее любимите ми песни, а всеки път, в който флиртувах с нея малко по-рязко и явно, отговорът беше „Майната ти, Лазаре!“. Дори това ми харесваше. Гласа й е нещо, в което съм влюбен. Ще ми се да кажа от малък, но истината е, че я познавам от по-малко от две години. Та, влюбен съм в гласа й от близо две години. Тя е певица. Малка. Компактна. Секси. Любимата ми певица. Обичам всичко, създадено от нея. Мелодиите, които идват от пианото, подчинено на нежните и малки пръстчета, докосващи клавишите му. Песните, които ми пее. Харесва ми когато ми е ядосана и ме мрази, когато ме удря закачливо с усмивка на лице. Харесват ми онези мимолетни, уж прикрити погледи тип „ще те изчукам тук и сега“, въпреки че никога до сега не съм бил с нея и въпреки че сме в заведение или се разхождаме в центъра на града.

Лежа в леглото си, с непривична за мен малоумна усмивка. „Искам я“ – казвам си. После в съзнанието ми се появяват картина, след картина, изреждащи се безконтролно. В тези картини аз съм творецът. Не тя. Аз съм музикантът, а подчинено на моите пръсти е тялото й, по което те се движат, сякаш своеволно и безконечно. Спомних си, че докато съм около нея, не ми е съвсем възможно да се контролирам. Ръцете ми сами посягат към мекото и дупе, към топлият врат, към женствените очертания на кръста и краката й. С две думи – посягат към нея. Това е тялото, от което имам нужда сега. Тялото, което ми се ще да изпълня. С екстаз, любов … и със себе си. Както се случва винаги, когато мислим за даден човек твърде дълго, в главата ми започват да се връщат думите на последният ни разговор:
– Спокоен съм. А ти?
– Аз смятам, че никой от нас няма да е спокоен, ако сме в една стая… още повече ако сме голи.
– Що ? – казвам – не е ли идеята да ни е спокойно и хубаво – глупав ход. Определено няма да ми е спокойно да е до мен. А жените имат нужда да чуят, не бъркайте с усетят, че бихме се притеснили от тях, от голотата им. Идеална възможност за комплимент, ама изпуснАх, както се казва.
– Не знам, аз определено няма да съм спокойна – даде ми втори шанс.
Тук млъкнах за секунда. Насладих се на момента, на комплимента, на гласа й, на нея.
– Да си кажа честно и аз няма да съм спокоен. – представих си отново как свиря нотите на любовта, страстта и първичният секс, върху тялото и душата й.
Засмя се. После млъкна за миг.
– Трябва да затварям. Приятелят ми ще звънне след малко и предпочитам да не пита с кой говоря.
– Оу, да, чичкото… – замислих се на глас. – Както и да, айде весело – пожелах й, без да крия недоволството си и факта, че изобщо не ми се ще да й е весело, където и да е другаде, освен в леглото и компанията ми. Особено в леглото.
– Майната ти, Лазаре!
– Благодаря подобно! – отговорих с приповдигнат тон – Мерси, че ми попя, ще се радвам следващия път да ми посвириш малко, например в твоята стая.
В тоя момент, честно си казвам, нямах идея за кой от двата вида „свирене“ говорех. Пианото или …смисъл! СМИСЪЛ!
– Лека нощ, Лазаре!
– Лека нощ, любов моя!
– Недей!
– Оф, както и да е. – отговорих, натиснах червената слушалка и чак тогава усетих, че кървя.

Резна ме като бръснарско ножче. Изобщо не усетих, че след прекрасният разговор тази вечер, в края му тя извади бръснарското ножче и поряза мераците ми така, както се режа сутрин, когато се бръсна – първо не усещам, после кървя цял ден.
Докато си лежах, изведнъж ми щукна – няма да я оставя така. Станах, облякох си любимата риза, модерно скъсаните дънки, нахлузих си обувките и след миг тичах надолу по стълбите във входа. Ще отида, ще си я взема, ако ще да ме мрази цял живот след това. Палтото си облякох тичайки надолу.
Пътя го взех за толкова време, за колкото само човек, който отива да прави секс е способен.
На вратата съм. „Са да чукам ли, да звъня ли? Звънеца ли, телефона ли?“, „Дошъл съм да чукам, ще почна от сега“. Речено-сторено. Чук-чук.
– Оф, някакъв идиот чука на вратата, чакай малко – чува се отвътре.
Усещам колко нелепо ще е ако „чичкото“ е решил да се пръкне у тях, вместо да й звънне, както очаквахме. За секундите, в които я чаках да отвори  в главата ми, като бягащи от лъв зебри(приличащи си и глупави), залетяха десетки, стотици мисли, които ме е срам да нарека „идеи“.
„Абеее, чудех се, имаш ли захар?“, „Мислех си дали пък не искаш да пийнем по нещо?“. „Просто ще и кажа, че не знаех, че не е удобно. Да, така ще направя!“. „Не, не, ще избягам по стълбите, точно така, ще избягам и ще си помисли, че някой се шегува“.
Само дето, докато си мислех к‘во-що, на вратата се появи малка женска фигура, с големи светли очи, които гледаха колкото с изумление, толкова и с някаква скрита радост. Поне така ми се искаше. По-скоро погледа й казваше едно нещо и то беше „Ъ?“.

Тя вдигна бавно телефона към ухото си и с треперещ глас попита:
– Може ли да ти звънна после?
– Всичко наред ли е? – чу се от слушалката изнежен мъжки глас.
– Да. Ще ти звънна по-късно.
И затвори.  После продължи да ме гледа въпросително.
– Писна ми от игрички. – заявих, колкото можех решително.
– Лазаре, какво пра…
Устните ми се бяха впили в нейните, сякаш всякога са чакали именно това. Миг борба. После наслада. Взаимна. Чакана. Желана наслада. Грешна, но това е, което сме искали толкова много време, а желанието няма навика да си отива, то се трупа.  Докато тя беше свободна, а аз скачах от връзка във връзка, не си позволих повече от целувка. Днес ще бъде различно. Днес ще бъде моя.

Във всички посоки залетяха дрехи. Без да се развързвам свалих обувките си последователно. Не свалих нито ръце, нито устни, нито поглед от нея. Харесваше ми да виждам насладата в трепващите й клепачи. Отделих ръцете си от тялото й, само за да си смъкна палтото, а после и тънката й блузка, под която, за мое щастие, нямаше нищо, освен чифт прашки и голо тяло, на което ръцете ми принадлежат. Толкова е секси, когато жена разкопчава копчетата на ризата ти, че не можах да се стърпя – грабнах ръцете й, и ги поставих върху най-долното копче. Певицата се подсмихна, а после послушно започна да разкопчава копче по копче. Когато стигна до последното с рязко движение, към което сякаш се е стремяла цяла седмица, свали черната риза от раменете и гърба ми. Захвърли я настрани и започна да шари с длани по голото ми тяло.

Лежа на леглото й, а тя е върху мен – сбъднат сън. Дланите ми, както винаги съм си представял, не се отделят от топлата й кожа и сякаш свиреха някаква дълга и красива мелодия. Нещо ме накара да чувствам, че тя води нещата, а това не ми допадна. Както се казва – всичко в живота е заради секса, освен самият секс – той е за власт. А аз обичам да демонстрирам власт. Особено в леглото. Пръстите на дясната ми ръка минаха по корема, гърдите и рамената й, но се спряха само когато се впиха във врата й. Придържайки я за кръста с лявата ръка, рязко я завъртях, така че тя да е под мен. Изправих се и свалих дънките си. Стоя прав и единственото, което може да излезе от устата ми са нечленоразделни звуци. Краката ми треперят, а някъде там, между тях, усещам косата, дъха, езика и устата й. Топло и приятно е. Боже, колко е приятно. „Заслужаваш награда“ – помислих си. Бутнах я назад и вдигнах крачетата й нагоре. Слизайки към топлата й женственост, прокарах език по цялата дължина на единия й крак. Тялото й се изви, по начин, който само насладата може да предизвика. Миг по-късно тя се извиваше във всички посоки, скорости и начини, които са възможни на човешкото тяло, а пръстите ми се бяха вкопчили в дупенцето й, сякаш не само е първото, което съм докосвал, но и последното, което ще докосна.

Аполо 19 беше в готовност. Отброяването до изстрелването беше започнало, но по радиостанцията се чу „Хюстън – имаме проблем”. Тя е готова, аз съм готов и, естествено, телефона звънна. С премрежен поглед и треперещи ръце тя успя да затвори, без дори да погледне кой се обажда. Миг по-късно последва второ обаждане. Затваря. Трето обаждане. Езикът ми все още влиза и излиза в нея, спуска се нагоре и надолу по портата на Рая, сякаш се моли да му отворят… Тя вдига.
– Алоооо ? – изстена.
– Какво се случва, защо не ми вдигаш? Всичко наред ли е? – чува се от другата страна.
– Мммхм. – стенейки отговори – Ще ти звънна после. – Бум ! Червена слушалка.

Прониквам в нея. Тласък, след тласък, поза, след поза и оргазъм, след оргазъм ни заведоха към онова тихо, топло и спокойно място, наречено прегръдка. Прегръдката, в която ще заспим. Аз в нейната, тя – в моята. Вдишвам колкото мога по-дълбоко уханието на косата й, и продължавам да я галя с ръце докъдето мога да стигна.
Тя заспа. Дори звука от съня и е обаятелен, колкото гласа й, когато ми пее „All of me” на Джон Леджънд.

Аз, обаче, не мога да заспя. Гледам тавана и се питам:
„Грешен ли съм?“

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Време за прочитане: 10 мин. Изповед

Nov 18, 2016

Последвай ме 

Share This