Красотата на нощта

Apr 15, 2015

h

Като малък се страхувах от тъмното. Винаги съм смятал, че е защото имам богато въображение. Оглеждам се тук и там, да не би от нищото да се появи някаква ръка, която да ме сграбчи и да ме отдведе във вечният мрак. Странно, тези същества, тези фантазии изчезват щом лампата освети помещението или насочим лъча на фенер в дадена посока. Стената, в тази посока става сигурна, очевидно там няма нищо… или ? Навярно не е имало нищо и преди това.
Замисляла ли си се как всички деца на мрака идват, само когато той властва ? Когато всичко е мрак и мракът е всичко. Допускам, че това е така, защото на слънчевата или дори електрическа светлина ще видим лицата им. Децата на мрака ще се окажат по – ужасни от колкото смятаме, че са. Всичките им белези, ужасяващите им черти ще станат ясни. Колкото и да са страховити по тъмно, навярно на светлина всички те ще са по – грозни, по – страшни, по – ужасни… по – истински.
През нощта обаче всичко, което може да те нарани са другите хора. Същото е и през деня. Винаги съм го намирал удивително. Измисляме чудовища, създаващи у нас небивал страх към тъмнината. А всичко, което реално може да ни нарани са другите хора…
И все пак чудовища, таласъми, призраци и други демони обладават съзнанието ни докато сме малки, а понякога и когато сме възрастни…

Още се страхувам от нощта. Сега тя е нещо друго. Тя е в мен. Мрак. Чудовища. Демони.
Ти си дългоочакваният изгрев. Ти си светлината, но когато дойдеш всички демони се виждат. Всяко едно от създанията в мен се показва. Иска да е на първата редица, да води.
След непоносимо очакване в страх, обграден от сенките на тези демони, ти дойде. С теб дойде и денят. А той ми позволи да видя всяка тяхна черта, тъмният им цвят, страховитите очи, изпълнени с червен.. кървав цвят. Неслизащите от лицата им усмивки, сякаш мили, дори грижовни. Ужасяващи са, но теб не те е страх. Ти си самото слънце. Ти си денят.
А аз … не знам какво да направя.
Знам, че някъде дълбоко в себе си, тайно искам нощта да се върне, за да не ги виждам.
Знам, че така ще си отидеш и ти, но няма да виждам демоните. Ще знам, че са там, ала погледа ми няма да може да различи повече от техните сенки… нищо друго.
В това е красотата на нощта…

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Красотата на нощта

Apr 15, 2015

Последвай ме 

Share This