Любима книга

авг. 7, 2016

Като любима книга.
Разгръщах
страниците ти.
Твоите мечти.
И страхове.
И тайни.
Разучавах.
Една
по
една.
И четях.
И мълчах.
И мечтах.
И не спах.
И летях.
И копнях.
И горях.
И желах.
Но книга се чете така.
Не спираш, а четеш.

И нежно отгръщаш страницата последна.
И вдишваш с пълни дробове.
А книгата може и да е вредна.
Но не спира за нея да бие проклетото сърце.

Носа си помня.
Как заравях.
В тъмните коси.
Зъбите.
Жадни за плът.
Жадни за теб.
Как грубо в кожата ти забивах.
Не познавайки емпатия.
Ни жал.
И устните сладострастни.
С твоите завинаги как се бореха,
но за “завинаги” само аз съм мечтал.
Като любима книга.
Историята наша преживях.
Бурно.
Ненаситно.
Вълнуващо.
Безкрайно.
Но всяка книга има своя край.
И отгръщам.
С нежелание,
страницата последна.
А нещо ме кара пак
към началото да погледна.
Но любимата книга веднъж се чете.
И стоиш.
И бленуваш.
За разкритите светове.
За приключенията диви.
За любовите щастливи.
Разсъждаваш върху думата последна.
Но знаеш, че трябва да спреш.
Вълнуваща.
Различна беше тя.
Книгата, обаче, своето място има
сред другите като нея.
На лавицата,
покрити с прах.
Стои и любимата ни книга.
Любимата сред тях.
Като нежелан подарък.
Някак различна стои.
Книгата любима е спомен ярък.
За това, което бяхме аз и ти.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Любима книга

авг. 7, 2016

Share This