На Писателката

авг. 21, 2017

Тя е писателка.
Не пишеше на хартия,
а върху съдбата ми.
Но писателката беше неуверена.
И все задраскваше.
И все преправяше.
И началото.
И края.
И средата.
Едва когато си отиде,
оставяйки зад себе си
издраскани и разпокъсани
черновите,
писани върху емоциите ми,
успях да взема нов лист.
Започнах да пиша аз.
Откровено плагиатствайки
от нея.
От всички онези разпокъсани
думи
и словосъчетания,
и изречения,
оставени зад гърба на писателката.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

На Писателката

авг. 21, 2017

Share This