Време за прочитане: 14 мин. Необвързана

Oct 11, 2017

h

Паля цигара. 5347-та, откакто пуша. 3921-та, откакто те няма. Доста цигари за една година.
И тази нощ пепелника ми е пълен, а леглото – празно. Крайно време е да намеря някоя, способна да те замести. Редом с всичките ти лоши страни, обаче, оставаш незаменима. Не защото не се насладих на други души и тела, откакто те няма, а просто защото нито една не е като теб.

“Една жена или ще те направи човек, или ще те съсипе.” – минава през съзнанието ми.

Ти ме направи човек.

После ме съсипа.

Прекарвам поредна самотна вечер, лъжейки познати и непознати момичета и жени във фейсбук. Умишлено гледам в профила си да са отбелязали, че са необвързани. Когато една жена си е написала във фейсбук, че е необвързана, публично, презюмирам, че си го търси. Секс за една вечер. Сериозна връзка. Нещо, в което бих могъл да се впиша.

Установих, че има хора, връзки, места, случки и преживявания, които не ти е писано да изживееш. Вкусове, които няма да опиташ, езера, в които няма да плуваш…очи, в които няма да гледаш с натежали клепачи, потъвайки в сън.

В този ред на мисли, на някои от нас не ни е писано да потъваме в спокоен, блажен, щастлив сън, знаейки, че сме с човек, когато наистина желаем.

На някои връзки не им е писано. Може да сте идеални един за друг, да се наслаждавате на  другия човек, дори обгърнати от тишина, но да не сте се запознали в подходящото време. Да сте на различни етапи от земното си съществуване или просто единия от вас да е обвързан.

За това започнах да търся любовта сред необвързани жени. Не толкова любов, колкото взаимно разбиране и харесване. Първично желание, ако щеш.

Лошото е, че необвързаните жени не искат да са с мен. Обвързаните, от своя страна, ме предпочитат пред приятелите си, но и те не искат да се обвързват с мен.

От това боли.

Уви, явно съм на различен етап в живота си… с всяка от тях.

Нещо не схващам любовта. Не се влюбвам нито често, нито лесно. Случи ли ми се обаче, имам чувството, че играя шах. С вързани очи и счупени пръсти. Без да знам правилата. Сякаш каквото и да опитам да направя, единственото което постигам е да бутам фигурите… и да си причинявам болка. А когато успея да задържа дадена фигура, макар и на цената на голяма болка, не знам какво да я правя. За това винаги хващам царицата.

Плюс: Царицата може да ходи навсякъде.

Минус: Царицата може да ходи навсякъде.

Втори минус: Царя се движи с по едно поле на ход.

Не е нужно да си гений, за да схванеш, че тук сметката не излиза. На мен не ми беше ясно. Явно не съм толкова умен.
Държах царицата с всички сили. Болката ставаше все по-голяма и по-голяма. Не издържах и накрая я пуснах. Тя отиде, където си пожела. Това място, както знаеш не беше до Царя.

Един ход. Втори. Трети.

Изморих се да те преследвам. Започнах да играя с пешките.

След месеците преследване, накрая просто натиснах червената слушалка и макар да го знам наизуст, никога вече не набрах твоят номер.

През вечерите, в които опитвам да съблазня някоя твоя еднократна заместница имам твърде много време да мисля. Както всеки друг път, така и днес, мислите ми вървят в безброй непроследими посоки, само за да могат накрая да се озоват при теб. Какво мислиш, че минава през съзнанието ми, когато се досетя за теб? Страстта, с която се целувахме? Не. Филмите, които гледахме? Не. Не е нито края, нито началото на отношенията ни. Нито са всички онези, неизброими, но за сметка на това лишени от всякакъв смисъл, скандали. Не е какво си ми казала или какво аз говорех на теб. За разлика от типичните двойки, нямахме нито обща песен, нито лигави имена, с които да се наричаме. Имахме обща приказка. Приказка, която обожавах. Приказка за момче със златни коси и червено цвете, разделени на хиляди, милиони километри един от друг.

Знаеш ли, мъничка, какъв е проблема на Малкият Принц? Те са много. Да не ме разбереш погрешно, обожавам книгата така, както някога обожавах теб. Чисто философски обаче с русото момче от астероид B612 се различаваме. Малкият Принц получи любовта на готово. На практика от никъде се появи розата, в която той се влюби така лудо, че дори земната лисица и хилядите други рози, не успяха да го освободят от тази любов.

Припомни ми, моля те, какво направи той, когато осъзна, че е изоставил истинската любов, за да обикаля света, за да се “наживее”, ако щеш.

Да, самоуби се.

Потъна в желанието си да се върне при своята роза. Нямаше сила да пътува пак, нито очи да я погледне. Самоуби се. Макар реално да нямаше сила да направи дори това, поради което помоли Змията да го извърши. Но не е важен подхода, а крайният резултат. Той пожела да умре. Историята на Малкият Принц не е история за голяма, междупланетарна любов. Това е история за голямо разочарование от лично взетите решения. История за сериозни стратегически грешки на фронта на любовта. Малкият Принц е трагедията на свободната воля. Аз не мога нито да се отделя от онова, което обичам, нито да се любувам на небесата, просто защото моята роза е някъде там.

Малкият Принц е глупак.

Само глупаците изоставят онова, по което линеят години наред и в крайна сметка се прощават с живота си в негово име.

Екзюпери, обаче, е гений. А ние сме слепци, неспособни да прозрем под повърхността на уроците за любовта на Лисицата, уроците за Боабабите, на Егоцентричният и на Царят, без царство. Не виждаме същинските уроци, които автора ни е подготвил, чрез тази книга.

Не виждаме, че Малкият Принц е глупав страхливец, умрял в самосъжаление и мъка по любов, за която не е бил достоен.

Днес се случи нещо интересно. По пътя към офиса, две момичета ме загледаха настойчиво. Отвърнах на интереса. Явно това им хареса. Поне на едната от тях. Пътя ми беше блокиран и скоро се озовах притиснат до зелена ограда, между изграждащите елементи на която, стърчаха още по-зелени и много, много по-високи храсти, които навлизаха в личното ми пространство поне толкова агресивно, колкото девойките пред мен.

Попринцип жените не са така настъпателни, много ще да ме е харесала.

– Имаш много хубави очи – каза ми с усмивка.

Притесних се и се изчервих. Какво прави един комплимент, а?

– Знам. – опитах да прикрия колко приятно ми стана всъщност.

Разговора замря. Настъпателните действия имат този ефект. Когато подхождаш твърде агресивно към нещо, в момента, в които действията ти дадат минимален резултат, не знаеш какво да правиш. Тя също не знаеше.

– Доста нелюбезно да ме притиснете така – пошегувах се. – Чувствам се като парче месо.

Засмяха се.

– Оооо, я стига! Сигурно редовното те заговарят.

А сега, де?! Истината е, че не само не ме заговарят, но не ме и искат… освен ако си нямат приятели, които да са ги разочаровали. Аз съм идеалното бягство… очевидно. Намека й, че съм твърде привлекателен, за да не съм свикнал да ме заговарят ме накара да се почувствам още по-неудобно, тъй като не съответства вътрешните ми възприятия.

– Случвало се е един-два пъти – признах още по-изчервен.

Чао, чао, адекватен разговор! Отново тя не знае какво да каже, нейната приятелка така или иначе не участва, а мен ме изпълва неудобство, с което не мога да се боря.

– Дай си фейсбука. – каза тя, с такава убеденост, че дори да не я харесвах пак щях да го направя.

Истината е, че жената води цялата връзка. Не се възгордявай, че си й казал това или онова и са й омекнали коленете. Тя, буквално, ти е позволила да я свалиш. Всичко във връзката – и началото, и края, и средата, ги управлява жената. Тя обаче е достатъчно умна да ти позволи да смяташ че имаш нещо общо. Нищо, повтарям, нищо в една връзка не зависи от мъжа. Не се изхитрявай. Когато те е предизвикала и/или си сгафил вината си е твоя. Да, в една връзка на мъжа му остава само да сгафи или да не сгафи. И в двата случая, обаче, шансовете връзката да бъде дългосрочна са по-малко от тези да бъде мимолетна. Статистка.

Кофти. Но е истина.

Дори не разбрах как се казва, преди да получа покана за приятелство, която игнорирах през целият работен ден. Когато се прибрах, започнах да се занимавам с ежедневните домашни дейности. За нея се сетих в леглото, докато разглеждах фийда на социалната мрежа. Михаела Караиванова. Красавица. Необвързана.

“Ако и с тази не стане се отказвам от жените. Ще стана монах.” – помислих си. Бях прав, след толкова настъпателни действия от страна жена, ако не успея да я сваля, е задължително да се извиня пред всички събратя от мъжки пол. А също и да се откажа да опитвам. Да не свалиш представител на отсрещния пол, който е направил повече от половината от необходимото това да се случи, означава, че нещо ти е сбъркано. Или си страхливец, или социален инвалид, но което и да е, нямаш право да участваш повече в тази игра. Оставяш я на онези, които знаят какво правят.

А истината е, че аз не знам. И не претендирам да знам.

-Здравей, агресорке!

– Seen, 21:45

След 15 минути опитвам пак:

– Уау! Първо ме смущаваш, а после не ми отговаряш. Това някаква извратена форма на mind game ли е? – изобщо не съм сигурен, че ще разбере какво искам да й кажа, то и аз не се разбрах съвсем. Искам да ми отговори.

– Seen, 22:03

Казах си, че ще изчакам десет минути, но изтърпях 8.

– Явно, нещо не съм разбрал ситуацията. Сори-мотори. Лека нощ.

– Seen, 22:11

Готов съм да се откажа от жените. А и от човешката интеракция като цяло. Що за глупак ще да съм?! Вързана ми беше в кърпа и ето го резултата – Seen, Seen, Seen. Захвърлих телефона настрани.

Паля цигара. Размишлявам около това, колко безсмислен е живота.

Месинджъра пиука.

“100% не е тя. Няма да го гледам.”

Иска ми се да е тя, но бих бил твърде разочарован ако не е. След двуминутна вътрешна борба, посягам към телефона. Тя е. На дисплея пише:

Михаела Караиванова:  22:21

“От кой квартал си?”

Докато го прочитам телефона ми се отключва заради тъпия Fingerprint Scanner. Разбира се, не съм затворил чата, тъй като прочитах и препрочитах какво съм й написал, за да установя защо ми Seen-ва. Сега, след като съм прочел съобщението й, няма къде да ходя. Ама не! Тя отговори ли ми? Двама могат да играят тази игра.

Минаха по-малко от две минути и получих съобщение, което отново прочетох на секундата, тъй като си стоях в чата:

-Оф, извинявай, че ти сийнвах, говорих с мама по телефона, защото съм сама в нас.

Както се досещате, веднага отговорих, с името на квартала си. Оказа се, че живее в близък квартал. Очевидно сме съседи.

– Аз си знаех, че от някъде те познавам. – каза ми.

Пратих едно от многобройните ухилени жълти човечета.

Тишина.

– Ела да пийнем по нещо. Страх ме е да съм сама.

Добра е. Признавам.

Момичета, ако един мъж има и минимален интерес към вас, опитайте да му покажете, колко мъжествен го виждате. Покажете му, че искате да ви закриля. Ако има свободното време, ще откликне.

Аз го имах.

Минути по-късно се бях облякъл и в момента, в който бях на вратата, телефона ми изпиука.

Михаела Караиванова:    22:41

“Не съм сигурна, че е добра идея…”

Отворих съобщението и продължих да чета как скоро се разделила с приятеля си, не ме познавала, била ме харесала на улицата, но това нищо не значело, имала нужда от повече време и… преди да стигна до края на дългото съобщение, което явно беше писано, докато се обличах, получих ново:

– Бе ела, така и така ще съм пияна.

Как да не ти стане драго?!

– Не – казах – нека остане за друг път. Така и така не си търся мимолетни отношения. От тях си имам повече, отколкото ми се иска.

– Ако не си ти, ще е друг. – последвано от редица нахилени лица.

Мотиватор номер едно в маркетинга – последни бройки. Купувай, докато можеш.

Тръгнах, какво да правя.

В мен бушуват емоции, които не мога да разбера нито къде започват, нито къде свършват. Ядосвам се на себе си, че съм толкова слаб пред женската енергия, в същото време съм зверски възбуден, но и разочарован, че явно не е ставало дума за мен, просто си е казала, че съм симпатичен. Всъщност какво ли си мислех, първото нещо, което направи, когато ми отговори, беше да ме покани у тях. Нещо много фундаметално се е изместило на плоскостта на връзките. Или всичко, което съм знаел до сега са били просто стереотипи. Както и да е. Пътувам към тях, но толкова много искам да стигна по-бързо, че си взех такси.

Нямам търпение да се натряскам и да я изтряскам.

В ритъма на емоциите ми, и желанията са объркани. Не знам кое от двете искам повече – да се напия или да я изчукам. Ясно е, че ще направя и двете. Въпроса е принципен. Почти философски. Кое от двете искам повече? В нормални обстоятелства щеше да е тя. Сега, като че ли, по-скоро искам да се напия. И тя е необвързана. И за нея, явно, нещо ми липсва.

Какво пък – казах си – ще се изчукаме, ще се опознаем, пък може би… всъщност не, не бих искал да имам сериозни отношения с момиче като нея. Определено желанието да се напия, започва да води класацията.

Докато пътувам, по навик си отключих телефона и погледнах профила ти. Последният път, когато го направих, романтичните ти отношения не бяха на показ. Вече са. В яркия дисплей, не виждах нищо друго, освен светло сиво сърце, придружено от една кратка дума, която и до сега не знам дали ме радва или плаши. Дума, която може и да не бъде афиширана. Дума, която навярно само за мен има толкова голямо значение.

“Необвързана.”

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Време за прочитане: 14 мин. Необвързана

Oct 11, 2017

Последвай ме 

Share This