Отрова

дек. 2, 2015

h

… погледа ми остава все така втренчен в нищото. Невиждащ. Негледащ. Силно вдишвам димът на последната ми цигара. Последна дръпка. Край.
Това е всичко, което ми остана от теб. Цигареният дим. Бавна смърт. Твърде бавна.

Преди теб никога не бях вдишвал съзнателно и с желание изпаренията на горящият тютюн. Сега докосвам цигарата така, както някога докосвах теб. Галя я с пръсти и с устни.
Отново се чудя кога свършиха – отваряш кутията и там са така наблъскани, сякаш нямат край. Ето, че всичко има. И те, и ние. И любовта.
Един по един изгорихме шансовете си да продължим, да се борим, да сме заедно.
Сега целувам само цигарата, искайки ми се да си ти. Да пушим от твоите, за да мога да взема поне малко от лошото, което си избрала сама за себе си. Да споделя болката, а не мога.

Такива сте вие. Избирате си някой, който изглежда подходящ за вас и сте мили, очарователни, добри, невинни… до момента, в който разберете, че този човек държи на вас. После го приемате за даденост. Започвате да употребявате любовта. Да лъжете, да не слушате, да не обичате… а твърдите, че това е любов.
Всеки път, когато, обаче, ви се покажат фактите и разберете, че вината не е в нас, започвате да кряскате, да викате, да изтерясвате, да плачете, да се тръшкате… докато се извиним. Колкото повече пъти това се случи, толкова повече пъти предстои да се случи… и накрая, когато потъпкате всичко, останало за потъпкване и ние се откажем … тогава разбирате, че сте били обичали. Само дето това не е любов. Любовта не е лесна. Иска жертви, но не може да се жертваме само ние. Не може, скъпа моя, само мъжът да се бори, докато вие правите единствено проблеми.. някакви ситуации, в които да се “борим”. Борбата е за нещо ценно и смислено. Тоест не е нещо, за което да създавате изкуствена причина да съществува, всеки път, когато ви е скучно. Не може, скъпа моя, да се борим само ние. Когато сме прави, и когато сме грешни. Любовта е двупосочна, такава трябва да е и борбата.

Любовта е като цигара – колкото по – силно дърпаш, толкова по – бързо ще изгори. Тя винаги изгаря. Въпросът е какво ще остане после. Приятелство ? Обич ? Уважение ?
За съжаление, скъпа моя, те няма как да останат, когато тъпчете хората, които наричате “любими”. Хората, на които се кълнете във вярност, а такава отсъства. Хората, на които говорите за лоялност и любов, без да умеете да ги покажете във важните моменти. Хората, които са оставали до вас отново и отново, и отново, и отново, а вас… вас по – често ви няма, от колкото ви има… не може така, скъпа моя.

Гледката пред мен не се променя. Навярно защото погледа продължава да блуждае. Издишам. Притварям очи, за да не допусна дима да нахлуе в тях, въпреки че така бих могъл да обясня защо са пълни със сълзи. Обаче не допускам димът вътре, нито сълзите навън. Смачквам останките на последната си цигара в пепелника, запълнен с още поне пет като нея. Спомени за теб. Това, скъпа моя, e всичко, което ми остана от теб.
Спомени
Спомени, а всъщност…
…всъщност…
Отрова.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Отрова

дек. 2, 2015

Последвай ме 

Share This