Писателката

Mar 30, 2015

h

Влюбвал ли си се? Естествено, всички сме. И винаги запомняме онези малки неща, които никой друг не е забелязвал в този човек. Поне така си мислим. Така се надяваме. Усмивката, смеха, чувството за хумор, погледа, закачливостта. Ще запомня всичко. Гласа. Първата среща. Погледа. Влюбен съм.

Тя е писателка. Искам да пише за мен. Надявам се. Моля се. Ако някой напише нещо за теб, този човек няма да те забрави. Никога. Нека да пише за мен. Моля се.

До тогава ще продължавам да впивам зъби във врата и. Ще продължавам да вдишвам с цели дробове аромата и. Сякаш е в мен, в дробовете ми. Там, до сърцето. Дори не знам защо го правя. Зъбите са ясни – маркирам я, сякаш казвам “не пипай, моя е”. Онова с аромата може би никога няма да разбера. Сякаш зъбите ми по врата и не са достатъчни и я искам в дробовете ми. Там ще е завинаги моя. Никой няма да може да я докосне. Никой няма да може да я вземе. Може би всичко опира до силното ми чувство за притежание. Задоволяване на личното ми его. A нейният аромат ми действа като наркотик. Колкото повече вдишвам, толкова повече я искам. Толкова повече показвам на кого принадлежи. Ако тя беше цигарен дим щях да го вдишам всичкият. А тя… тя e точно толкова вредна. Въпреки това я искам и е моя. Край.

Когато всичко приключи и се разделим, някой ден покрай мен ще мине момиче, сладкият и парфюм ще навлезе в дробовете ми. И ще си спомня за писателката. Ала това ще е само нейният аромат, тя ще си е тръгнала… завинаги.

Тя е писателка. Искам да пише за мен…

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Писателката

Mar 30, 2015

Последвай ме 

Share This