Поезия

юни 16, 2017

Последни публикации

Халка

Халка

Най-много помним необичайното.
Различното.
Отличителното.
Аз помня теб.
Мигът, в който бяхме заедно.
Незначителен на фона на вечността, която предстои да те няма.
Раздялата е завинаги.
Искаш да пиша?
Пиша.
Искаш да съм тук?
Тук съм.
Помня.
И страдам.
Всеки ден ме боли от теб.
За теб.
Всяка вечер пуша.
На онази пейка пред училището ти.
Пейката, на която седяхме.
Мръзнахме.
Тогава беше зима.
Лято е.
А аз пак мръзна.
Сам.
На същото място.
Пуша по една цигара и се прибирам.
И всяка цигара е последна.
Всяка вечер, която прекарвам там – и тя.
На следващата, обаче, пак съм там.
Най-много боли от предателството.
От измяната.
Всяка вечер поглеждам часовника, който ми подари.
Пак закъснях.
Късно е да го гледам.
Късно е да съм тук.
Късно е и ти да си тук.
Късно и излишно.
Изкуството е за страдащите.
Създават го страдащи.
Любуват му се други такива.
Вдъхновението идва от болката.
Обаче трябва да си жив, за да те докосне.
А от живота се отказах, когато се отказах от теб.
Но ето ме.
Тук, заради теб.
Събличам те със запетайки.
Нали това искаш?
Голотата на тялото ти, обаче, вече не я желая.
Искам тази на душата ти.
Нея търсех.
Получих я.
Изгубих те.
Останаха ми цигарите.
Отровата.
И един часовник, който все така ми крещи в лицето:
“Късно е, не чакай!”

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Халка

Лотарингия

Лотарингия

Зимата в Лотарингия е топла.
Нощта в Лотарингия е спокойна.
В Лотарингия, нещастието се дави в любов и вино.
Лотарингия е малка,
красива,
необятна.
Лотарингия е… чужда.
Лотарингия е френска.
 
***
 
Лотарингия е вътрешно противоречие.
Между желанието да мобилизирам танковете.
Да я превзема.
Веднъж.
Завинаги.
… и страха че ще я  изплаша,
нараня,
унищожа.
Между желанието да покоря всеки нейн хълм.
Всяко мъничко възвишение.
…и страха, че пак ще я изгубя.
Страха, че
Лотарингия е френска.
 
Ах, Лотарингия!
Моя малка Лотарингия.
Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Лотарингия

Шкаф за прегрешения

Шкаф за прегрешения

пакет недояден чипс
две-три вафли
няколко кутии цигари
бутилка кехлибарен алкохол
неизпълненото обещание,
че ще те заведа да хапнем
от онази пица
и факта, че още те обичам

 

***

 

шепа лъжи
два-три флирта
няколко изневери
бутилка червено вино
толкоз.
и факта, че никога
не ме обикна
Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Шкаф за прегрешения

Вината в моите звезди

Вината в моите звезди

Ти не вярваш във съдбата.
А аз – да.
Ти не си била на земята.
А аз – да.
Ти не познаваш самотата.
 …поне не така.
Ти не разбираш на кражбата красотата.
А аз свикнал съм така.
Не виждаш двата свята на Земята.
А аз – да.
Не виждаш и на звездите ми вината
А аз…аз – да.
Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Вината в моите звезди

Шум

Шум

Ако ти напиша песен,
ще я изпееш ли?
Ако ти напиша книга,
ще я прочетеш ли?
Ако пожелая сърцето ти,
ще ми го дадеш ли?
Към теб вървя –
като да те прегърна.
Нотите грешно свирят –
като да се обърна.
Думите правилно да се подредят
също не желаят.
Дори запетайките за реда нехаят.
Нищо да възприеме,
не може вече моят ум.
Тук няма Музика,
а само шум.
Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Шум

Поезия

юни 16, 2017