Поезия

Jun 16, 2017

Последни публикации

Времена

Минало свършено:
Бяхме.
Бъдеще време в миналото:
Щяхме да сме.
Сегашно време:
Съм.
Си.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Ще има леки дъждове

Черни облаци,
превзели свода небесен.
Но няма на къде –
вървиш от живота понесен.
Напред.
Напред!
Към бурята,
към мрака,
към смъртта.
В мрака – лъч светлина.
Ярък като спомен.
Спомен за жена.
Вятъра яростно очите ти притваря.
Светлината ярка – напълно ги затваря.
Гръм!
И после тишина.
И започва да вали.
Не дъжд.
Не дъжд, а сълзи.
Но няма на къде…
Напред.
Напред!
През бурята,
през мрака,
през смъртта!

Ще има леки дъждове!

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

На Певицата

Когато те видя пак


Ще пием червено вино,
сипано в чаши за чай.
Ще си търсим място на пода,
сред разпилените книги.
Ще ти съблека дрехите
и ще те облека в думи.
Ще слушам всяка нота,
изсвирена от стенанията ти.
Ще чувствам всяка вибрация на тялото,
а където трябва, ще сложа запетая.
Ще прегръщам всяка мисъл,
минаваща през красивия ти ум.
Ще целувам всяка сричка,
окрилена от мелодичният глас.
Ще полетя с тях.
Ще полетиш и ти.

Не когато,
а ако те видя пак.

Някои песни са по-красиви,
когато не са изпяти.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Червено цвете

Не знам.
Нищо не знам.
Нито къде съм.
Нито кой съм.
Мрак.
Прегърнал всичко.
И аз там.
Прегърнал е и мен.
“Жив съм!”
Крещя.
Знам.
Понеже още ме боли.
Сякаш на пук.
На мен.
И на света.
И на мрака.
Някъде в него се появява
ярка червена светлина.
Очите ми накрая го фокусират.
Червено цвете.
Нежно.
Сякаш се усмихва,
макар да е намръщено.
Извивките му ме привличат.
Както някога,
така и сега.
Но цветята,
разбрах,
не трябва да се късат.
“Само да знаех тогава.”
Цветето се отдалечава в мрака.
Оставя ме да потъна в него.
Светлината също се отдалечава.
Сам съм и се питам:
“Жив ли съм?”
“Жив съм!”
Прошепвам.
Все още ме боли.
Няма светлина.
Червеното цвете,
за което се държах,
чак сега разбрах,
не за да откъсна,
а за да остана прав,
и него го няма.
Вече не ме боли.
“Жив ли съм?”

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Посоки

Дори сега,
когато няма значение,
също като тогава,
когато имаше,
пътищата ни водят
в различни посоки.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Поезия

Jun 16, 2017