Поезия

юни 16, 2017

Последни публикации

Илюзия

Илюзия

След година,
може би две,
ще съм на върха.
Не заради мен,
а заради теб.
Ще те обсипя,
с любов,
не с цветя.
Ще те прегърна,
не с ръце,
а с душа.
Ще се погрижа.
Да имаш всичко,
което искаш.
Да бъдеш там,
където искаш.
Ще се погрижа.
За теб.
За нас.

Реално,
след година,
може би две,
ще спра да мисля,
за това, което
можехме
и трябваше да сме.
След година,
може би две,
ще знам,
че всичко е било
илюзия.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Илюзия

Времена

Времена

Минало свършено:
Бяхме.
Бъдеще време в миналото:
Щяхме да сме.
Сегашно време:
Съм.
Си.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Времена

Ще има леки дъждове

Ще има леки дъждове

Черни облаци,
превзели свода небесен.
Но няма на къде –
вървиш от живота понесен.
Напред.
Напред!
Към бурята,
към мрака,
към смъртта.
В мрака – лъч светлина.
Ярък като спомен.
Спомен за жена.
Вятъра яростно очите ти притваря.
Светлината ярка – напълно ги затваря.
Гръм!
И после тишина.
И започва да вали.
Не дъжд.
Не дъжд, а сълзи.
Но няма на къде…
Напред.
Напред!
През бурята,
през мрака,
през смъртта!

Ще има леки дъждове!

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Ще има леки дъждове

На Певицата

На Певицата

Когато те видя пак


Ще пием червено вино,
сипано в чаши за чай.
Ще си търсим място на пода,
сред разпилените книги.
Ще ти съблека дрехите
и ще те облека в думи.
Ще слушам всяка нота,
изсвирена от стенанията ти.
Ще чувствам всяка вибрация на тялото,
а където трябва, ще сложа запетая.
Ще прегръщам всяка мисъл,
минаваща през красивия ти ум.
Ще целувам всяка сричка,
окрилена от мелодичният глас.
Ще полетя с тях.
Ще полетиш и ти.

Не когато,
а ако те видя пак.

Някои песни са по-красиви,
когато не са изпяти.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

На Певицата

Червено цвете

Червено цвете

Не знам.
Нищо не знам.
Нито къде съм.
Нито кой съм.
Мрак.
Прегърнал всичко.
И аз там.
Прегърнал е и мен.
“Жив съм!”
Крещя.
Знам.
Понеже още ме боли.
Сякаш на пук.
На мен.
И на света.
И на мрака.
Някъде в него се появява
ярка червена светлина.
Очите ми накрая го фокусират.
Червено цвете.
Нежно.
Сякаш се усмихва,
макар да е намръщено.
Извивките му ме привличат.
Както някога,
така и сега.
Но цветята,
разбрах,
не трябва да се късат.
“Само да знаех тогава.”
Цветето се отдалечава в мрака.
Оставя ме да потъна в него.
Светлината също се отдалечава.
Сам съм и се питам:
“Жив ли съм?”
“Жив съм!”
Прошепвам.
Все още ме боли.
Няма светлина.
Червеното цвете,
за което се държах,
чак сега разбрах,
не за да откъсна,
а за да остана прав,
и него го няма.
Вече не ме боли.
“Жив ли съм?”

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Червено цвете

Поезия

юни 16, 2017