Поезия

Jun 16, 2017

Последни публикации

Паралелна Вселена

Някъде.
Далеч.
Отново.
Аз и ти.
Само двамата.
Но не тук.
Не сега.
Не след потопа,
който нарекохме
“Любов”.
Изригва вулкан.
Всичко е мъгла.
И на където и да тръгнеш
на където и да погледнеш…
няма светлина.
Всичко ще приключи тихо.
В кратък миг, който ще наречем
последен.
Ще се появиш в съзнанието ми пак.
Косата ти ухае.
Все още усещам това ухание.
Ще бъдем заедно.
Обещавам!
В паралелна Вселена!

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Защо всички се сещате, че ме обичате, когато вече няма значение?

 

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Всичко, което искам

Да ме посрещнеш пак
с отворени обятия.
В центъра.
На София
или на Пловдив.
На гарата
или на летището.
Да погледнеш към мен.
Обичаща,
обидена,
дори разочарована.
Все едно, стига да не е с безразличие.
Да ми се разсърдиш.
Да помълчим,
разменяйки си погледи.
Скришно.
Мрази ме пак.
Това е всичко.
Всичко, което искам.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

В друг ден

В друг ден,
щях да се боря.
Да настигна влака,
да стана от леглото,
да се храня.
Щях да получа,
онова, което искам.
Онова, което заслужавам.
Онова, което е мое.
За друг човек,
в друга ситуация,
Щях да се боря,
да позвъня,
да обясня.
В друг ден.
За друг човек.
Не днес.
Не за теб.
Днес ще изчакам следващия влак,
ще си остана в леглото,
ще се предам.
Само за днес.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Човек сред хората

Кажи ми, любов,
къде се скри.
Ти,
магията ти,
приказността ти.
Красотата ти,
почти утопична.
Къде е ?
И защо?
Защо и ти се превърна
просто в човек
сред хората…

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Поезия

Jun 16, 2017