Поезия

Jun 16, 2017

Последни публикации

Последна тъжна песен

Последна тъжна песен

Докосвам лицето твое.
Скрито.
Зад думи.
Стихове.
И песни.
За последно.
Най-милото.
И най-проклетото нещо.
Това си ти за мен.
Книга, която няма да чета.
Унищожена.
Разкъсана.
От неистини.
От откровенни лъжи.
Крясъците на миналото,
идващи от мрачните коридори
на душата ми,
слушам за последно.
Мъртвото тяло
на нашата любов,
милвам нежно.
Последна целувка.
За теб.
За спомена.
За нас.
Назад няма да поглеждам.
Нито да вървя.
Пях.
А не мога да пея.
Писах.
А не мога да пиша.
Но казвам край.
Започва отново,
но за последно,
надпреварата на моите сълзи.
Помня твоите сълзи.
Понякога от мъка.
Заради мен.
Понякога от радост.
Заради мен.
Понякога от щастие.
…Заради мен.
Една милна,
незабравима година,
отлетя,
заедно с нашата любов.
Но сега,
докато копая нейният гроб,
виждам само усмивката ти.
Пред киното,
в градинките,
по замръзналите пейки,
под дъжда.
Докато те галя
… и целувам.
Чувам гласа ти
…за последно.
Няма вече
“уаски”.
Няма да зазвънти твоя смях.
Няма да се усмихна и аз.
Добре ми е така.
Само да не беше проклетата лъжа…
Tempus edax rerum.
Времето поглъща всичко.
Но не мога да чакам.
Нетърпелив съм, знаеш.
За това днес
погребвам всичко.
Което е било.
Което исках да бъде.
Всичко,
което можеше да бъде.
Спирам.
Да те търся.
По паркове.
Молове.
И тролеи.
Спирам.
Да те търся.
В спомени.
Надежди.
И неосъществими мечти.
Ще мечтая.
За мен,
не за нас.
И
кълна се!
Това е моята
последна
тъжна песен!

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Последна тъжна песен

Place aux autres

Place aux autres

Помня.
Как те чаках.
Молих.
И се унижавах.
Помня.
Как
крещях,
през сълзи,
от безсилие и
страх,
и от факта,
че и ти ме излъга.
А мислех, че си струваш.
Греховете твои
в блясък
слънчев
как претворявах.
Напразно.
Погрешно.
Place aux autres.
Направи място за другите.
Не е редно да си тук.
Нямаш това право.
След клубовете.
И чуждите устни.
Безбройни.
След лъжите.
Безкрайни.
Place aux autres.
Не те мразя.
Не мога да мразя човек, който не уважавам.
Но нямаш място тук.
Направи място за другите.
В живота ми.
В съзнанието ми.
Забрави.
Недей да говориш.
Клубовете те чакат.
“Наживей се”.
Аз вече не съществувам.
Гледай си бъдещето.
Мен ме няма там.
Обърни се към любовниците.
Предстоящи.
Безименни.
Неизброими.
Клубовете.
Задимени.
Опиянителни.
Затъмнени.
Пиянство.
Шум.
И тъмнина.
Това бях причините, нали?
Place aux autres.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Place aux autres

You had to leave

You had to leave

It’s true.
Not ‘cause I didn’t love you.
But because I loved you too much.
You had to leave.
For the sake of both of us.
We were like two kids.
Happy.
Careless and easygoing.
You had to leave.
Cause only without you
I could become what I wanted.
I’ll be able to get whatever I desire.
From you.
From her.
From everybody.
From life.
Only without you!
Paradoxically…
Everything I ever wanted
all of it
…was you.
Just you.
But you had to leave.
So I can become a better man.
I still remember how we were…
Playful.
Joyful.
What strange type of discoverers we were.
Exploring each other’s bodies.
Without eyes
With hands.
In private.
And
in public.
On the bridge.
In the parks.
Practically…
everywhere we had the chance to.
But you had to leave.
Thanks for doing it.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

You had to leave

Стени

Стени

Пак съм тук.
Но без теб.
Където те целунах за първи път.
Гледам през мрака.
В далечината виждам момиче.
Брюнетка.
Помислих, че си ти.
Но не беше.
Естествено.
Очаквано.
Банално.
Но просто не беше ти.
И вече няма да си.
Не съм сигурен,
че искам да си.
За мен си мъртва.
Повик от миналото.
Вик.
Давещ,
унищожителен
крясък.
А градихме…
година…
може би малко повече
строежа е завършен.
А градихме…
Стени

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Стени

Happy end

Happy end

Любовта никога не е с щастлив край.
Финалът й винаги е болезнен.
Прилича на изкуството.
Никога не е завършена.
Тя е изоставена.
А има ли по- болезнена дума от “край”?
“Сбогом”.
Любовта
или
е завинаги
или
боли.
Тук няма
Happy end.
Не сме първите,
в чийто дом
огънят угасва,
оставяйки
спомени.
Само спомени.
Единият от нас
има друга връзка.
На другият
остава тъгата.
Да търси половинката си
в отражението си,
в кехлибарената течност,
запълваща стъклена чаша.
Там, където се преливат
спомени,
мечти,
и кафевите ти очи.
Миличка, не забравяй,
ти прееба нещата.
Тук няма
Happy end.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Happy end

Поезия

Jun 16, 2017