Последна тъжна песен

сеп. 10, 2016

Докосвам лицето твое.
Скрито.
Зад думи.
Стихове.
И песни.
За последно.
Най-милото.
И най-проклетото нещо.
Това си ти за мен.
Книга, която няма да чета.
Унищожена.
Разкъсана.
От неистини.
От откровенни лъжи.
Крясъците на миналото,
идващи от мрачните коридори
на душата ми,
слушам за последно.
Мъртвото тяло
на нашата любов,
милвам нежно.
Последна целувка.
За теб.
За спомена.
За нас.
Назад няма да поглеждам.
Нито да вървя.
Пях.
А не мога да пея.
Писах.
А не мога да пиша.
Но казвам край.
Започва отново,
но за последно,
надпреварата на моите сълзи.
Помня твоите сълзи.
Понякога от мъка.
Заради мен.
Понякога от радост.
Заради мен.
Понякога от щастие.
…Заради мен.
Една милна,
незабравима година,
отлетя,
заедно с нашата любов.
Но сега,
докато копая нейният гроб,
виждам само усмивката ти.
Пред киното,
в градинките,
по замръзналите пейки,
под дъжда.
Докато те галя
… и целувам.
Чувам гласа ти
…за последно.
Няма вече
“уаски”.
Няма да зазвънти твоя смях.
Няма да се усмихна и аз.
Добре ми е така.
Само да не беше проклетата лъжа…
Tempus edax rerum.
Времето поглъща всичко.
Но не мога да чакам.
Нетърпелив съм, знаеш.
За това днес
погребвам всичко.
Което е било.
Което исках да бъде.
Всичко,
което можеше да бъде.
Спирам.
Да те търся.
По паркове.
Молове.
И тролеи.
Спирам.
Да те търся.
В спомени.
Надежди.
И неосъществими мечти.
Ще мечтая.
За мен,
не за нас.
И
кълна се!
Това е моята
последна
тъжна песен!

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Последна тъжна песен

сеп. 10, 2016

Share This