Време за прочитане: 12 мин. Секс кукла

Jun 28, 2016

h

Обичам жените. Силни, слаби, счупени, здрави, високи, ниски, руси, черни, червени… всичките. Знам, че съм слаб и лесно се увличам, но и лесно ги увличам. Веднъж пожелая ли я, ще и кажа всичко, ще направя всичко, и ще я имам. На моменти съм. Днес обичам една, утре – друга. И така, както вчера ти казвах, че си всичко за мен и щях да изкача Еверест и да скоча от него, ако трябва… днес ще го направя за нея. Съжалявам. Свиквай. Всяка от преди теб обичам. И ти още ми липсваш. Не че щеше да ми повярваш, ако ти го кажа. Не че ще повярваш, ако можеше да видиш какво правя с телата на момичетата след теб и онова, което правя с моето тяло, заради тях.

Аз съм катерач. Но не си падам по лесните задачи. Първата ми цел, когато видя връх, който искам да покоря е да го издигна още повече. Така, както мога – с думи. Красиви, омайващи слова, с които да накарам това красиво същество да разбере колко точно е красива и колко повече красота виждам в нея, отколкото всеки друг, включително и тя самата. После, разбира се, лъжа колко сериозен съм, как никога до сега не съм си тръгвал, не съм изневерявал. Лъжа колко различна е тя, как е по-умна, по-… каквото се сетиш.
Всичко това с една цел. Да покоря още един връх. Дори не винаги е заради секса, обикновенно е просто така – да се почувствам по-добре, да видя, че тя го желае. Друг е въпроса дали аз го искам. А аз в повечето случаи не го. И все пак пропътувах точно 234 километра, за да съм тук. Велико Търново ми е един от любимите градове, а разголвайки красивото женско тяло пред, успоредно с моето, имам чувството, че ще ми стане още по-любим. Виждам я за първи път. Мария е всичко, което някога съм търсил в сексуално отношение. Секси, ниска и развратна. Ръцете и далеч не са неопитни, а което ме радва повече – устата й също…
Влизам в хотела, очаквайки да са ми вързали тенекия. Обаче тя е там, седи на диван във фоайето,гледа ме с почти изплашен поглед. Притеснена е – добре. Приближавам се бавно  и се навеждам спокойно към нея. Приближих лицето си до нейното и я погледнах в очите. Спокойно, без никаква емоция. Зениците й вече са разширени. „Да знаеш какво те чака“, казах си. Устните й се разделиха една от друга – очакваше да я целуна. Съдейки по жалкият и опит да ги докосне до моите, не само очакваше, но и желаеше това да се случи.
– Спокойно, Мария. Пази си силите. – прошепнах в ухото й, малко след като се отдръпнах от опита и да ме целуне.
Тя не каза нищо. Изгледа ме притеснено, а устните и продължиха да стоят така разтворени, в очакване.

– Хайде! – казах веднага след като се регистрирах на рецепцията. Тя не помръдна. Не само това, но и не каза нищо.
– Хайде, де. – повторих – няма да ти се моля.
– Да, добре – изпълзна се от устата й.

Почувствах се ужасно. Май трябваше да я целуна, да и покажа, че съм с добри намерения. Да не я плаша. Обаче така ще ми е по-интересно.
По пътя към стаята мълчим. Усещам, че ми хвърля плахи погледи, но не им отговарям. Гледам напред, към края на тесният коридор, багажа ми е в дясната ръка, а с лявата водя нея. Пръстите ни не са преплетени. Двамата знаем, че е само секс. Предстоеше да разберем само ще си струва ли.

Пак се сетих за теб. Определено мисълта не идва в подходящ момент. На път съм да излъжа тялото си за пореден път, че може и без теб. Не смея да посрещна истината – не е тялото ти онова, което ми липсва. Липсва ми присъствието ти. Дори по телефона. По Facebook, ако ще. Да знам, че на някой му пука как ми е минал деня и иска да чуе еднообразните истории от работното ми място. Ще ми се и аз да чуя как минал твоят ден, да бъда до теб, когато имаш нужда някой да те гушне. Ама вече, когато се сетя за теб и се озлобявам. Не искам да имам такъв човек до себе си, щото може да боли. Не искам да имам теб до себе си, защото знам, че ще боли. Искам идеята за теб. Онова, което беше ти в съзнанието ми. Очакване, което не беше посрещаното, щото и ти си човек. А очакване имах, щото съм счупен, празен. Нещо там, някъде в мен, липсва. Забавното е, че и при теб е така и докато аз копаех в пропастта на душата си, за да запълня твоите липси, ти не го правеше. Явно двама души с празнини няма как да се запълнят. И сега пак се озлобих. Мария, която върви с мен по коридора е поредната жертва на онова, което съм след теб. Смятам, обаче, че е някак справедливо – когато ти си тръгна аз умрях. Сега, всеки път, в който си тръгвам и аз оставям по един труп. А ги предупреждавам. И пак…

– Коя е нашата? – попита с плах глас Мария.
Не отговорих веднага. Още крачка – две:
– Тази. – казах и поставих ключа в ключалката.

Обърнах се към красивото същество до мен и се усмихнах. Отключих, но не отворих вратата. Вместо това пуснах сака си и дръпнах Мария пред мен. Поставих ръцете си, опрени на вратата, от двете страни на главата й. Няма на къде да мърда. Приближавах устните си към нейните бавно, почти незабележимо, докато обхождах с показалец всеки милиметър от красивото й лице. Междувременно, с лявата си ръка отмествах гъстите кичури къдарава женственост. „До сега не съм бил с къдравелка“ – помислих си.

– Ей, къдравелке, ти ще си ми първата. – в тия моменти каквото ми е в ума, това ми е на устата. Беше шега. Тя не я схавана.

Няма нищо. Миг по-късно Мария ме беше награбила. Намерих си майстора. Стига вече съм се закачал. Успях да отскубна ръцете и от страните на лицето си и с рязко движение ги застопорих заедно, една върху друга, над главата й. Отдръпвам се и се смея. Не очаквах такова нападение. Тя прехапва устни и започва да се бори. Не желаем нищо да става на сила, но обичам да водя. Пускам я и отварям вратата, с крак избутвам сака навътре, колкото да затворя зад себе си. Ясно е, че няма да се застоявам. Нито ще ползвам дрехите, които нося в него.

Мария вече е на леглото. Тялото й се вие, канейки ме да се присъединя под завивките. Не чакам втора покана. Приемам поканата, но не по нейните, а по моите правила. Хващам отпуснатата й извън леглото ръка и я издърпвам към себе си. Разбира ме и се изправя. Ако ще е секс, да е секс. Няма да ползвам легло. Обхващам я през кръстта с ръце и я вдигам. Толкова е лекичка. Има нещо секси в това партньора ти да отговаря на твоите размери. Чувстваш се по-мъжествен или по-женствена, което в края на краищата е идеята на секса. Моите ръце са около финото и кръстче, а тя е обхванала моя кръст с крака и с ръцете си дърпа тениската ми нагоре. Не си играе. Тогава аз ще го направя.
Не си спомням как, но изведнъж се оказах зад нея, наведена е напред, ръцете й са опрени на стената, а с моите обхождам тялото й. Има си всичко и тласъци и пъшкания. От поредният покорен връх ме делят само боксерките ми и нейните влажни, не покриващи почти нищо прашки.

– Дай ми го вече. – Изпъшка при поредният ми тласък, поглеждайки ме с премрежен поглед.

„Имаш го“ – помислих си. Само дето не така, както ти се иска. Лявата ми ръка, която до сега стоеше между врата и рамото й, сега се плъзга в косите й, оплита се в корените им и я издърпва надолу. Краката й така или иначе не издържаха много. Тя сама се извъртя с лице към мен и ме загледа с очакване.

– Какво чакаш ?

Мария не отговори. Плъзна ръката по мъжествеността ми отдолу нагоре, след което с опитно движение смъкна боксерките ми.
Какво се случи после не мога да опиша. Не само, че не е възпитано, но беше и достатъчно главозамайващо, за да не си спомням повече от това, че краката ми трепереха, а новогодишното шампанско щяхме да го гръмнем още преди да почнем да броим 10-9-8…
Обхващам лицето й от двете страни и я дърпам рязко нагоре. Целувката беше по-страстна от всяка до сега. И няма как… С едно рязко и грубо движения я връщам в същото положение, в което беше преди да ме съблече. От нея се чу само едно „Ах“ и шляпването на дланите в стената. После и шляпването от моята ръка по задника й. Връщам жеста със събличането, но все още съм на път да разкрия мощта на Везувий, за това се заставам до нея и започвам да я обработвам с пръсти, докато със свободната си ръка съм обхванал горната част на врата и долната на лицето й. Накарах я да ме гледа. Искам да видя колко точно наслада й нося.  Тая част от секса е най-приятната. Невъзможността на партньора да понесе удоволствието без да му затреперят ръцете, краката, живота … душата.

Заставам зад нея, но не прониквам веднага. Нека чака. Плъзгам се по входа, като изплашен приключенец, незнаещ какво ще намери в тая пещера. С тая разлика, че не съм изплашен и много добре знам какво има вътре. Още миг-два. Прониквам рязко, а в същото време дърпам косата й назад. Жените, чийто тела се извиват по тоя начин са ми любимите. И тя ми е любима. Поне в момента.
В този миг мозъкът й беше на автопилот. Всяко нещо, което й казвах – изпълняваше. Нямаше значение каквое то. Тя щеше да го изпълни, също като програмирана машина. Мария вече не беше себе си. Беше кукла от кожа и кръв, играчка, съд, който да запълня и използвам.

Продължаваме тласък след тласък, поза, след поза, обхождайки всички мебели в стаята. Няма как да опиша всичко. Мога само да кажа, че когато приключвахме аз бях прав в средата на стаята, тя коленичеше пред мен, изпълнявайки магията си.

– Погледни ме в очите – казах й  – Точно така! Добра кукличка!

Сега май е малко късно за новогодишното шампанско, но определено беше не по-малко приятно да го гръмнем. Тя преглътна, а аз се срутих в средата на стаята, през която сякаш бяха минали хуни.

Може би се надяваше да ме види сутринта. Може би ще ми се обади пак. Може би… а може би не. Всичко, за което мога да мисля сега си ти. Беше ясно, че дори няма да остана за през нощта. Изчаках я да заспи, измъкнах се изпод завивките, целунах я по челото, като благодарност за незабравимите мигове, хванах сака, който все така стоеше в очакване до вратата и изчезнах в мрака на нощта. Вървя по улиците на чуждият град, както навсякъде другаде – уверено, главата горе, макар да знам колко празна е душата ми. Така правят наранените хора – търсят успокоение във възможно най-много градове, апаратаменти, легла. Грешка! Голяма грешка…

Не знам дали е заради липсата ти или заради това, което съм, но нараних и нея… А тя не го заслужава, но пък кой ли го? Това, което знам е, че в момента, в който се беше озовала в хотела, с връзката й беше приключено. Обаче, докато аз за нея съм единствен, за мен тя е четвърта… или пета опция. Тя е просто моя секс кукла. Сега се чудя само коя ли ще е следващата…

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Време за прочитане: 12 мин. Секс кукла

Jun 28, 2016

Последвай ме 

Share This