Стени

сеп. 2, 2016

Пак съм тук.
Но без теб.
Където те целунах за първи път.
Гледам през мрака.
В далечината виждам момиче.
Брюнетка.
Помислих, че си ти.
Но не беше.
Естествено.
Очаквано.
Банално.
Но просто не беше ти.
И вече няма да си.
Не съм сигурен,
че искам да си.
За мен си мъртва.
Повик от миналото.
Вик.
Давещ,
унищожителен
крясък.
А градихме…
година…
може би малко повече
строежа е завършен.
А градихме…
Стени

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Стени

сеп. 2, 2016

Share This