Счупени сърца

May 8, 2015

h

Кога последно си искал някого до безпаметност ? Следваш, говориш и мислиш само за този човек. Как нарече тази мания ? Позволи ми да позная, моля. Използва думата “любов”, нали ? Даже, сигурен съм, добави някоя от ония думи, дето украсяват речта. Можеш ли да се сетиш коя беше твоята дума ?
Чиста? Истинска ? ГолямаТА (важно е да се отбележи, че не е просто голяма, а голямаТА. ТЯ.Единствената)? Което ме навежда на мисълта, че може да си ползвал тази дума – единствена. Тази ли беше ?
Така ли пречисти и извини пред себе си и “пред света” маниакалното си поведение ?
Наистина ли реши да наречеш животинското привличане с думата “любов” ? Спокойно, всички го правим. Никой обаче не се замисля какво правим когато тези първични усещания загубят мощта си, а така и способността да ни управляват. Лошото е, че това винаги води до нечия смърт. Да, смърт. Нямаш право, никой няма право да употребява думата любов, освен ако не е сигурен, че нея я има. Обичаш когато и само когато знаеш че ще си дадеш живота за любимият човек. Но и това не е достатъчно. Много от тия, с маниите също биха го направили.

Усещаш ли накъде бия ? Ако имаш нужда от някого не обичаш него, а себе си. Ти си този с нуждата. Да обичаш е да се жертваш. Ще останеш ли до някого, към когото емоциите вече са истинали и от “голямаТА любов” е останал спомен ? Не, нали ? Ами ако другият те обича ? Ще се жертваш ли ?
Ще обичаш ли ?
Знаеш, че ако не останеш, ако обърнеш гръб и си тръгнеш, всичко, което ще остане след теб е още едно разбито сърце. Знаеш, че то не е просто нечие. Това е сърцето на този, когото наричаше “Единствен”. Вече те няма.

Когато счупим нещо то вече е опасно. Стъкло, камък, автомобил или ваза. Забелязваш ли че всяко счупено нещо се раздробрява по такъв начин, че винаги, винаги, винаги се появяват остри ъгли. Острото реже. Наранява. Но ти си далеч. Това остро не е опасно. Ти си на поход! На път към следващото счупено сърце!
Внимавай, защото следващият път може да попаднеш на някой, чието сърце е вече разбито. Опитвайки да събереш частиците ще се нараниш и твоето собствено сърце ще се раздроби.

Живеем живота си в търсене на любов. Тоест в търсене на някой, който ще ни пази, ще ни съхрани. Но все гледаме към онези, които вече са претръпнали. Онези, чийто сърца, ако ги има са раздробени на много малки и остри парчета.
И все пак ги търсим с надеждата да съберем частиците без да се нарежем.

Или… ?

Може би искаме да се нарежем ? Може би искаме да се нараним. Само ние, хората можем да изпитаме удоволствие от болката и болка от удоволствието.
Може би сме родени за да страдаме ?

Може би сме родени за да намерим кой да ни нарани. Да ни нарани, за да носим спокойно своите счупени сърца.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Счупени сърца

May 8, 2015

Последвай ме 

Share This