У дома

дек. 5, 2015

h

Кой съм аз ? Не знам. Знам само, че съм бездомник. Скитник. Пътуващ в търсене на дома, в търсене на себе си.
Интересно е как възможността да споделяме, чрез интернет, преживяванията си с всеки, който сме категоризирали като “приятел”, може да подведе всички останали, че сме щастливи. Ние не можем да знаем всичко за всичко, за това категоризираме, опростяваме, метафоризираме. Навярно хората просто изглеждат щастливи, понеже на снимките си, са обградени от други хора, на някакви места.. може би тези усмивки са фалшиви, а може би не са.. Не знам.

Наблюдавайки се чудя никой от вас ли не се чувства изгубен ? Всички ли знаете къде е “у дома”?

Аз не се снимам, когато прекарвам време с близките си хора, снимам се основно, когато пътувам или съм с човек, за който не съм сигурен колко още ще бъде до мен..
Снимах се с теб. Снимах теб. Моят дом.

Вярвах, че когато намериш дома си, не си тръгваш, нито той се разпада пред очите ти. Вярвах, че домът е онова място, което винаги е до теб, по някакъв свой начин.

Обаче, при разходка в града можеш да видиш безброй бездомници. Не само тези в очернените, мръсни дрехи, но и такива с лъскави бижута, телефони, топли якета, шалове и шапки в пъстри цветове. Бързат в една или друга посока и изглеждат сякаш има къде да отидат. Останат ли, обаче, сами със себе си, с цигарата, чашата с водка или уиски, можеш да прочетеш в очите им някаква тъга по място, което дори не са сигурни че съществува…

А може би, също като мен, тъгуват по място, на което са били. Чувствали са, също като мен, че там са стоплени, защитени, обичани. Чувствали са, че всичко ще е наред. Чувствали са, че няма да бъдат предадени. Чувствали са, че, когато тръгнат по странство ще бъдат все така обичани. Ще бъдат запомнени… ще бъдат потърсени.

Уви!
Никой не ги е потърсил. Сега, също като мен, бързат на някъде, без да имат къде да отидат. Без да имат дом, без да имат сърце, което да тъжи по тях. Измамени, подведени, предадени…

За това не питай кой съм аз, защото не знам.
Аз съм просто един бездомник. Не липсвам на никого, никой не ми липсва.

Копнея само да върна времето и да ти дам втори шанс. Да не ме предадеш, да не ме нараниш. Копнея само … Копнея само да знам, че си ме обичала. Копнея само за твоите устни.

Копнея… просто да се върна у дома.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

У дома

дек. 5, 2015

Последвай ме 

Share This