Червено цвете

мар. 4, 2017

Не знам.
Нищо не знам.
Нито къде съм.
Нито кой съм.
Мрак.
Прегърнал всичко.
И аз там.
Прегърнал е и мен.
“Жив съм!”
Крещя.
Знам.
Понеже още ме боли.
Сякаш на пук.
На мен.
И на света.
И на мрака.
Някъде в него се появява
ярка червена светлина.
Очите ми накрая го фокусират.
Червено цвете.
Нежно.
Сякаш се усмихва,
макар да е намръщено.
Извивките му ме привличат.
Както някога,
така и сега.
Но цветята,
разбрах,
не трябва да се късат.
“Само да знаех тогава.”
Цветето се отдалечава в мрака.
Оставя ме да потъна в него.
Светлината също се отдалечава.
Сам съм и се питам:
“Жив ли съм?”
“Жив съм!”
Прошепвам.
Все още ме боли.
Няма светлина.
Червеното цвете,
за което се държах,
чак сега разбрах,
не за да откъсна,
а за да остана прав,
и него го няма.
Вече не ме боли.
“Жив ли съм?”

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Червено цвете

мар. 4, 2017

Share This