Череши през ноември

Apr 11, 2015

h

Ноември е един от най – неприятните месеци в годината. Времето е ужасно, празници няма, всичко е замръзнало и се стъмва рано. Няма и череши. А черешите са любимият ми плод.
Тя е толкова далеч.
Каквото и да правя телефона ми е все в ръката. Не искам да изпусна обаждането й. Моята черешка.
Единствената череша през ноември.

– Хей! – казвам и поглеждам надолу. Единственото, което държа е мобилният си телефон. От ония, дето приличат на миди. Няма я ръката й, няма я и нея… тя е далеч. Но чувам гласът й. Това е всичко, което мога да имам.
Разговорът тръгва в някаква посока… не помня какво сме говорили. Нито един от разговорите… Важното бе, че се случваше. Чувах я. Отново. И сякаш тя беше до мен.

Затварям телефона. Изпълвам се с тъга. Пак съм сам със себе си. Никоя не съм обичал повече от нея. Никоя няма да обичам повече. Сигурен бях. Тя е моята черешка.
Нали знаеш как слагат череши на върха на разни мелби, торти… е, тя е тази череша. Всички други ще бъдат пълнежа, не същината. Не красотата, не съвършенството.
Без червеният плод всички тези вкусотии губят смисъла си, не са завършени.

Изведнъж ноември вече не е толкова ужасен. Тя е тук. Пръстите и са вплетени с моите. Устните – и те.

Няма да вкуся отново такива устни. Сигурен бях. И още съм. Допира на устните и до моите е нещо, което ще ми липсва завинаги.
Завинаги ? Нали така казвахме. Любовта ни няма да има край. Сега не знам къде си. Още ли си в малкият град ? Или си по-близо до мен от когато и да е било… и все така далеч.
Протягам се към нещо, което вече си е отишло. Не беше завинаги. Само спомените са.

Виждам ни пак – устните ти целуват моите, а косите ти милват цялото ми лице. Изведнъж се повдигаш, аз лежа чакайки жадно да се върнеш. Погледа ми не се отделя от очите ти. Искам пак да вкуся устните ти. Не мога да им се наситя. Черешовият им вкус, черешовата им форма и плътност. Месести и големи. А твърдостта им изчезва щом впия моите в тях.

Но ти не се връщаш. Все си така изправена, дори започваш да се отдалечаваш и накрая изчезваш.
Събуждам се. До мен лежи някаква блондинка. Непозната. В душата си съм сам.
Минало е. И ноември е минал. И ти си минало. А все така си моята черешка.

Днес има череши през цялата година. Дори през ноември, но са скъпи. Много скъпи.

Някои плащат с пари.
За моята череша през ноемрви аз платих със сърце.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Череши през ноември

Apr 11, 2015

Последвай ме 

Share This