Време за прочитане: 6 мин. Ще ти говоря за любов

Jul 8, 2016

h

Хайде да поиграем на една игра? Спокойно, не искам много, просто следи мисълта ми, опитай да вникнеш в нея и пофантазирай малко с мен. Без да спориш на ум, без да се защитаваш и без да ме нападаш.
Започваме ли?

Пренасяме се в далечното бъдеще. Стоиш на верандата на голямата си къща(нали всички мечтаем за това), някъде из стаите чуваш трите си деца да си играят, докато красивата ти жена им се кара – време е да си лягат. Уединението ти, обаче, е допълнено от невероятният червеникаво-розов залез, който те пренася в друг свят. Свят, в който не чуваш децата и крещящата по тях твоя съпруга. Лято е. Допушвайки поредната си цигара се пресягаш към бутилката, която се намира на плетена маса със стълена повърхност. Уискито винаги е било любимият ти алкохол. Не и тази вечер. Усещаш, че все по-често посягаш към бутилката. Причината е все същата – не си щастлив. Нещо, от някога, много отдавна, от разцвета на живота ти го няма. Тя (или пък той) отдавна си е отишла от живота ти. В търсене на любовта си обходили много апартаменти, много легла, много градове и много села… и винаги всичко е завършвало с празнота… в душата.
Понеже хората не оценяваме, когато някой го е грижа за нас и се бори, и се мъчи, и умира, и гори за едно – да ни направи щастливи… сякаш го заслужаваме – да се върнем назад във времето. Така, както отидохме напред – на фантазия.
Прекарали сте страхотно днес. Новият човек в живота ви е ведър, привлекателен, засмян, забавен. Ще се видите утре със сигурност… знаем го понеже приемаме нещата за даденост.
Вече пътувате с някой тролей или автобус към дома си, но човекът, с който сте прекарали деня, все още мисли за вас. Изпраща ви любимата си песен по Facebook. Не я отваряте, но отговаряте “наистина красива песен, не бях я слушал до сега”, темата се сменя. Запомнете тази песен, след година и половина, когато този човек е видял безбройните ви грешки и факта, че не го оценявате, а го приемате за даденост и си тръгне, ще я слушате денонощно. Ще опитвате да се докоснете отново до този човек, но това вече няма да е възможно.
Сега на вас ви предстои да стоите на верандата на огромната си къща, да пушите цигара след цигара, да пиете чаша, след чаша, докато тя(или той) е по-щастлива от всякога, стоейки до човек, който оценява онова, което има.

Какви глупости, нали?
Важно е да се накупонясваш, живеем веднъж.
Може би. Истина е, че живеем веднъж.  Имаме един, единствен живот, който медиите се опитват да ни наложат, че си струва да пропилеем сменяйки легло, след легло и партньор, след партньор.
Всички говорят, пишат и мислят само за секс. А той е толкова елементарно и първично нещо. И докато всички го търсят ще бъде повече от лесно да го получим. Секса, обаче, не е близост. Ако не е с правилният човек, който ще иска да се събуди до нас(а и ние до него) – днес, утре и завинаги – просто не си струва.
Забавно е. Приятно е. Но е първично и глупаво. Не съдя. “Homo sum humani nihil a me alienum puto” (Човек съм, нищо човешко не ми е чуждо). Аз също съм я правил тази грешка. Аз също съм мислел, че еднократния секс е решението, че е лек за душевните терзания. Смятал съм, че ще се почувствам по-важен, ценен, а защо не и обичан? Мислех дори, че секс приятелството ще ми помогне да превъзмогна липсата на човек, който обичам. Ама не се случва така.
Чувството е готино – спор няма. “Ей сега я(го) срещнах и вече ме иска.”  Или другото – без емоции, без ревност, без връзка и ангажименти. От опит ви казвам – не помага.

Любовта, разбира се не е една, единствена. Срещаме много хора през живота си и във всеки от тях се влюбваме по някакъв начин. В същото време има любов, която ще ни помогне да сме по-добра версия не себе си. Любов, която си заслужава да се изживее колкото и да боли накрая.

“Ако позволяваш да те опитомяват, след това понякога и плачеш.”

Обратно напред във времето. Все още и завинаги ще съжаляваш, че не си прегръщал, целувал, слушал, пазил, и най-важното ОБИЧАЛ достатъчно именно този човек. Да, разбира се, може да имаш прекрасна жена, три щастливи и здрави деца, кариера за чудо и приказ, а както вече разбрахме и голяма къща, обаче…

Обаче можеше да си хиляди пъти по-щастлив с малка стаичка в някой краен квартал, полупразен хладилник, скъсани дрехи и две кафяви очи, пълни с любов. Нейните.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Време за прочитане: 6 мин. Ще ти говоря за любов

Jul 8, 2016

Последвай ме 

Share This