Ingratitudo vulgi

юли 9, 2016

Неблагодарността на масите.
Пишем книги.
Правим филми.
Пеем песни.
За света, в който искаме да живеем.
Свят, който не съществува,
но ни кара да вярваме в нещо повече.
Нещо велико.
Също като илюзията за Бог,
който ни гледа и следи.
Съществува и илюзията красив свят.
Света на филмите и песните.
Света на любовта.
Свят без предателства и интриги.
Свят, който е непосилно на човека да изгради
…другаде освен в своята фантазия.
Всеки от нас ще си каже:
“Това не се отнася за мен”
“Такива сa другите.”
“Такъв е той.”
“Такава е тя”
За съжаление…
Всеки лъже.
Всеки е подлец.
Измамник.
Неверник.
Също като теб.
Не, не се чувствай добре от този факт.
“Другите го правят”
Не е причина да го правиш ти.
Ingratitudo vulgi.
Неблагодарност.
Неуважение.
Измяна.
Аз изградих свят.
Приказка.
За теб.
За нас.
Забравих.
Не разбрах.
Ти си като всички.
Ingratitudo vulgi.
Отнася се за теб.
И може да градим.
Може да създаваме.
Може да мечтаем.
Да гледаме с розови очила.
Но не смей да си слаб!
Не смей да поставяш друг над себе си!
Не давай повече от колкото заслужават!
На мястото им ги постави!
Защото и теб, също като другите,
ще те достигне…
Неблагодарността на масите.

Сподели този Фрагмент с приятел 🙂

Ingratitudo vulgi

юли 9, 2016

Share This